Блоговете  са периодично осъвременявани текстове, които предоставят коментари онлайн с минимална или изобщо без външна редакция. Те представляват поредица от “постове” – индивидуални вписвания на новини и коментари в обратен хронологичен ред. Обикновено постовете включват хиперлинкове към други страници, което позволява на коментаторите да черпят от съдържанието на целия интернет. Блоговете са лични дневници, политически анализи, рубрики със съвети за любовта, компютрите, парите или всичко изброено едновременно. Броят им е нараснал до космически размери. През 1999 година са били около 50, пет години по-късно вече са между 2.4 и 4.1 милиона. По преценка на корпорация “Персей” (консултантска фирма, която проучва тенденциите в интернет) през 2005 година те ще бъдат над 10 милиона. Медийните институции вече приеха тази форма на писане и сега множество телевизионни мрежи, вестници и списания предоставят място за блогове с анализи и мнения в своите уебстраници. Понякога това са дописки от собствените им кореспонденти, друг път наемат онлайн журналисти на пълно работно време.

Блоговете стават все по-влиятелни, защото въздейства на съдържанието на новините в световните медии. Mедиите форматират действителност посредством “принципи на подбор, акцентиране и поднасяне, взети от малки, негласни теории за това, кое съществува, какво се случва и кое е важно”. По въпроса кое е важното в света журналистите и умните глави все по-често водят дискусии по блоговете. Що се отнася до глобалните теми, блогосферата играе ролята на почти уникален източник на споделено експертно знание, колективна реакция на горещите събития в реално време и барометър на общественото мнение. Нещо повече, в извечния хаос на киберпространството се оформя йерархична структура. Няколко елитни блога се откроиха като колектори на информация и анализи, даващи възможност на медийните коментатори да извличат аналитични заключения и да разчитат на тях при тълкувания и предвиждания на политическите събития.

Повечето блогъри се стремят да привлекат широка читателска публика и елементарната логика подсказва, че най-надеждният начин да се спечели трафик в интернет е чрез линк в друг блог. Свързан с множество други интернет страници, блогът набира все повече читатели, защото открилите го на свой ред създават хиперлинкове към него в собствените си сайтове. Така богаташите в блогосферата (които се измерват само по броя на линковете) стават все по-богати, докато бедните си остават бедни. Тази динамика създава несиметрично разпределение, при което начело стоят няколко много търсени блога с множество входящи линкове. Следва рязък спад и чак тогава идва дългият списък на средно и слабо търсените блогове с малко или никакви входящи линкове. Едно проучване на  доцент в Нюйоркския университет, показва, че на водещата дузина блогове в интернет (по-малко от 3 процента от всички проучени блогове) се падат около 20 процента от входящите линкове. Някои от лишените от линкове блогъри могат да се обогатят след време, когато асовете в жанра решат да прокарат връзки към тях. Тази възможност обяснява защо новобранците не се отказват, а продължават да прииждат.

За традиционните медии, които поначало си страдат от дефицит на специализирани и задълбочени знания, блоговете могат да служат и като хранилища на експертни данни. А за читателите по цял свят те изпълняват ролята на очевидец, който им набавя нецензурирани свидетелства за чужди страни. Това е особено ценна услуга, като имаме предвид намаления брой на чуждите кореспонденти след 1990 година. Блоговете могат да предоставят освен всичко това анализи и резюмета на текстове от чужди езици – вестникарски статии или правителствени проучвания, до които репортери учени не биха имали достъп или не биха разбрали.

Блогове започват да се появяват в страни, където няма много други отдушници за политически изяви. Но могат ли те да влияят на политиката и при режими без развит медиен сектор? (Като България например)

При определени обстоятелства – да. Като начало блоговете могат да се превърнат в алтернативен източник на новини и коментари в страни, където традиционните медии са под чехъла на държавата. Те се поддават по-трудно на контрол от телевизията и вестниците, особено ако режимите имат известна търпимост към свободата на словото. Блоговете обаче са уязвими пред държавната цензура. Едно достатъчно решително правителство може да спре онези, които не харесва, ограничавайки достъпа им до интернет, или да даде урок на други, наказвайки непозволено политически изказвания, какъвто е днес случаят със Саудитска Арабия и Китай. Правителството може да използва и филтриращи технологии, за да ограничи достъпа до чуждестранни блогове. А при липса на надеждна технологична структура отделни индивиди може да се окажат изключени от блогосферата. Така например хронична липса на електричество и телекомуникационни проблеми силно затрудняват иракчаните да пишат и четат блогове.

Растящото влияние на блогърите превърна някои от тях в истински блогопоклонници. Ако ги слушаме, блогирането е най-преобразяващата медийна технология след изобретяването на печатната преса. Лозунги от типа “ще блогираме революцията” отразяват убеждението им, че блоговете са в състояние дори да изместят традиционната журналистика.

Влиянието на блогосферата по-скоро ще расте, няма да се сгромоляса, тъй като все повече интернет дневници се появяват онлайн. В края на краищата голямото предимство на блогосферата е нейната достъпност. Неотдавнашно проучване по поръчка на фирмата за връзки с обществеността “Еделман” сочи, че и американци, и европейци хранят по-голямо доверие в мнението на “обикновения човек”, отколкото във властите.